уебсайт на село Самоводене
контакт: електронна поща....... телефони:.........
Каквито и провали да стават, последната им опора е родната самоводска земя. Самоводчанинът работи и помага на децата си докато може, независимо от възрастта си. Опозиция са на всяка власт. Трудно приемат чуждо мнение, затова и малко знаят за забележителните свои земляци. Самоводчанинът трудно се сприятелява – недоверчив е. Но винаги се опира на рода, когато е в нужда. През годините винаги са се гражданеели, фактор за което е местоположението на селото и предприемчивостта на голяма част от самоводчаните. Това ги прави и немного гостоприемни за хора, случайно попаднали в селото, докато не изядат заедно кило сол.”
От книгата на Иван Хинов „Зрънца от богатството на моето Самоводене”
Главна теглителна сила – коне и волове.
Главни земеделски култури: пшеница, ечемик, царевица, боб, овес.
Характерно за селото – лукопроизводството в сравнително големи количества и лозарството – едно от най-напредналите села в началото на ХХ век.
Лозарството бележи два етапа, първият – с местна пръчка, вторият – с американска подложка. Преходът между двата етапа е в периода 1895-1902г., когато изсъхват старите лозя. Голяма заслуга за успешния преход има агрономът самоводчанин Цвятко Пенев Тенджерков (Героя). Най-известният нов сорт е „Афуз-Али”, или „Болгар”
Лукът трайно се настанява в бита и понякога определя парите в кесията на самоводчанина. Златни години в производството на лук в самоводене са 30-те и 40-те години на ХХ век.
Този занаят става като герб на Самоводене, отличаващ го от околните села. Дългогодишното отглеждане на лук довежда до неговото усъвършенстване. Самоводчани давали предпочитание на „скалонестия” лук, който е продълговат и има по-добри вкусови качества. В Самоводене е създаден и сортът „Самоводска каба” – салатен воден лук.
В 20-те години на ХХ век в Самоводене са развити почти всички занаяти: дърводелство, бъчварство, обущарство, шивачество, кожухарство, производство на веялки и мелничарски елементи, ханжийство, мелничарство, кръчмарство (и бакалии), каменоделство.
Най-добро развитие обаче получило коларството и коларожелезарството. Работилниците били разположени по пътищата към Русе, Ресен и Хотница (стария път). Своя разцвет занаятът получава в началото на 20-те години на ХХ век. В селото има според едни изследователи 27, а според други – 37 работилници, които са правели между 3000 и 4000 каруци.
Мелничната дейност в с.Самоводене се заражда и развива в края на 19 век. По поречието на р.Раковец са съществували 6 мелници, а по р.Янтра – 4. С най-голямо стопанско-историческо значение за региона и селото е „Селската мелница”, наречена „Училищна мелница”. Намира се на левия бряг на р.Янтра до чешмата „Джеребина”. Голяма триетажна сграда, оборудвана с машини от чешката фирма „Кабел Денек”, собственост на Училищното настоятелство към ОУ”Хр.Смирненски”. Работеща, но от 2 год. търси своите нови наематели.
- „Видиш ли самоводчанин на портрет” – 1997г.
- „Добро и време не се купуват” – 2005г.
- „И утре е ден” – 2007г.
- „Зрънца от богатството на моето Самоводене” – 2 издания 2006г.
2. д-р Станев Петър:
- „Островът на агнетата” – лирика – 2002г.
- „Неолитна селищна могила” – 2002г.
- „Орловец – неолитен комплекс”
3. о.з. Патриков Геогри:
- „По горещите хълмове на времето” – сборник 2006г. Занаяти и поминък в миналото
- „15 години 88-мо дружество на СБЖ” – 2006г.
- „Патриковият род” – сборник 1998г.
4. доц. Христова Рени:
- „Половата идентификация на децата от ПУВ”- сборник 2005г.
5. Шишманов Кръстю:
- „Родовата памет за Йорго Енев Радов”- 2007г.
6. Попцвяткова Юлия:
- „Попцвятковият род” – сборник София 2000г.
7. д-р Миткова Елена:
- „Самоводене – поглед към просветното дело през 19 век” – В.Търново 2001г.
8. доц.д-р Митков Георги:
- „313 самоводски прякори” – 2002г.
- „Моите учители – спомени и размисли” – сборник 2001г.
9. Янков Милко:
- „Паметникът на Стефан Стамболов” – с.Самоводене 2000г.
10. Ковачев Денчо и Кукумеев Марин:
- „Личности от с.Самоводене” – 1995г.
11. Кукумеев Марин:
- „Родове, занаяти и личности в с.Самоводене” – София 2002г.
- „Самоводските ветерани от Отечествената война” – София 1999г.
12. Ковачев Денчо:
- „Родовата памет на Денчо Ковачев”
13. Петрова Елка:
- „Зовът на сърцето” – лирика 2001г.
14. Чонева Виолета:
- „Копнежи” – 2001г..
15. Терзиева Елка:
- „От извора” – сборник 2000г.
обновен 2009